Напред върви!
Защо разпалваш в огнището дървата,
щом преди време със сълзи ги загасих.
Не искам пак с надежда във душата,
да спомням... минали за двама дни!
Не искам пак със обич да те чакам,
че във очите ми отдавна падна мрак.
За тебе безутешно страдах... плаках.
Как да забравя?... Аз не зная как!
В сърцето ми ще бъдеш вечно... рана!
При лошо време ще болиш от самота.
Ще бъдеш крайна празнота... голяма,
която ще проклинам до смъртта!
В сърцето ми направи... коренище...
от дълбините черпиш ти любов...
Но днес недей в загаснало огнище
да търсиш жар, да търсиш порив нов!
Напред върви... назад не се обръщай!
Лети свободен, вечно горд бъди...
И само в спомените тук се връщай,
за да те топля в трудните ти дни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Денева Все права защищены
