Защо разпалваш в огнището дървата,
щом преди време със сълзи ги загасих.
Не искам пак с надежда във душата,
да спомням... минали за двама дни!
Не искам пак със обич да те чакам,
че във очите ми отдавна падна мрак.
За тебе безутешно страдах... плаках.
Как да забравя?... Аз не зная как!
В сърцето ми ще бъдеш вечно... рана!
При лошо време ще болиш от самота.
Ще бъдеш крайна празнота... голяма,
която ще проклинам до смъртта! ...