... напряко през Времето... или дългото завръщане.
... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка.
Потрепва като стон над лед отчупен.
Мини.
През плахите безсъния на зноя.
През свитите в зародиш семена.
Едва ли някога ще бъда твоя.
Едва ли нещо мило, в нощ, ще ти река.
И дълго ще е дяволското гърло.
Бездънно ще увисне самотата.
Очакването ден след ден ще пърли.
Зенита на един пресъхнал кратер.
Мини. И бавно се завръщай.
В люспите на старата опашка.
Раждай ме. Със смърт мъсти ме.
Или монах навеки остани.
На Времето във сънената чашка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
Немоя да стана на учудванка... Само се начудвам как тъй вие моете да пишете един след друг, пък аз не... 