Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12265
5.02.2016 г., 21:24 ч.

... напряко през Времето... или дългото завръщане. 

  Поезия » Любовна
990 0 13

... напряко през Времето... или дългото завръщане... 

Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка.
Потрепва като стон над лед отчупен.
Мини.
През плахите безсъния на зноя.
През свитите в зародиш семена.
Едва ли някога ще бъда твоя.
Едва ли нещо мило, в нощ, ще ти река.
И дълго ще е дяволското гърло.
Бездънно ще увисне самотата.
Очакването ден след ден ще пърли.
Зенита на един пресъхнал кратер.
Мини. И бавно се завръщай.
В люспите на старата опашка.
Раждай ме. Със смърт мъсти ме.

Или монах навеки остани.
На Времето във сънената чашка.
 

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете ти са като стон, отронени от дъното на душата...
    Прегръдка!*
  • Такива думи ме срещат, Петинко, парливи... и ги събирам на купчинка само...
  • Таничка, думите ти леко парват понякога под лъжичката, но по-често уцелват директно в ляво-то! :*
  • Ма пробвайте ми се, шибвайте ми каквото си искате... Немоя да стана на учудванка... Само се начудвам как тъй вие моете да пишете един след друг, пък аз не...
  • Фокс-че, никак не ги поглеждам тия звездички. Нека си светят както и колкото си искат...
  • В килията те дебнат сенки живи,
    овала на гърдите островърхи,
    дори да се превърнеш в Шива,
    край теб страстта със изворна вода ще пърха...

    Лина - съпреживявам се циклично... до апатичност и пак сначале...
  • Как се върви, напряко през времето, не знам, но знам как се съ-преживява в тишината след прочита Очакването. Браво!*
  • Безвремие във чашата си сипах,
    а люспите превърнах във магия!
    Зенита на един пресъхнал кратер
    в монашеска килия аз ще скрия...
  • През плахите безсъния на зноя... може би там се ражда магичната поезия...
  • Още ли очакваш, Магьоснице.............
  • Благодаря, Белла. Непокорнице...
  • Раде...Мило е... и смущаващо... но пък парва...
  • Ще ми се да ти река пък аз нещо мило- надникването в твоята специална поезия ме прави винаги щастливо безмълвна!
Предложения
: ??:??