... напряко през Времето... или дългото завръщане.
... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка.
Потрепва като стон над лед отчупен.
Мини.
През плахите безсъния на зноя.
През свитите в зародиш семена.
Едва ли някога ще бъда твоя.
Едва ли нещо мило, в нощ, ще ти река.
И дълго ще е дяволското гърло.
Бездънно ще увисне самотата.
Очакването ден след ден ще пърли.
Зенита на един пресъхнал кратер.
Мини. И бавно се завръщай.
В люспите на старата опашка.
Раждай ме. Със смърт мъсти ме.
Или монах навеки остани.
На Времето във сънената чашка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Немоя да стана на учудванка... Само се начудвам как тъй вие моете да пишете един след друг, пък аз не... 