... напряко през Времето... или дългото завръщане.
... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка.
Потрепва като стон над лед отчупен.
Мини.
През плахите безсъния на зноя.
През свитите в зародиш семена.
Едва ли някога ще бъда твоя.
Едва ли нещо мило, в нощ, ще ти река.
И дълго ще е дяволското гърло.
Бездънно ще увисне самотата.
Очакването ден след ден ще пърли.
Зенита на един пресъхнал кратер.
Мини. И бавно се завръщай.
В люспите на старата опашка.
Раждай ме. Със смърт мъсти ме.
Или монах навеки остани.
На Времето във сънената чашка.
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Такива думи ме срещат, Петинко, парливи... и ги събирам на купчинка само...
-
Таничка, думите ти леко парват понякога под лъжичката, но по-често уцелват директно в ляво-то! :*
-
Ма пробвайте ми се, шибвайте ми каквото си искате...
Немоя да стана на учудванка... Само се начудвам как тъй вие моете да пишете един след друг, пък аз не... -
Фокс-че, никак не ги поглеждам тия звездички. Нека си светят както и колкото си искат...
-
В килията те дебнат сенки живи,
овала на гърдите островърхи,
дори да се превърнеш в Шива,
край теб страстта със изворна вода ще пърха...
Лина - съпреживявам се циклично... до апатичност и пак сначале... -
Как се върви, напряко през времето, не знам, но знам как се съ-преживява в тишината след прочита Очакването. Браво!*
-
Безвремие във чашата си сипах,
а люспите превърнах във магия!
Зенита на един пресъхнал кратер
в монашеска килия аз ще скрия... -
През плахите безсъния на зноя... може би там се ражда магичната поезия...
-
Още ли очакваш, Магьоснице.............
-
Благодаря, Белла. Непокорнице...
-
Раде...Мило е... и смущаващо... но пък парва...
-
Ще ми се да ти река пък аз нещо мило- надникването в твоята специална поезия ме прави винаги щастливо безмълвна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прегръдка!*