10 сент. 2009 г., 10:55

Нар 

  Поэзия
1029 0 12

Кога съм минал - не разбра в съня си.

Искрите във очите ти лудуват.

Прегръщайки отстъпваше срамът ти.

Прекрасно е, дори насън, да бъдеш влюбен.

 

Мечтаеш ме, а искаш на мига.

Не можеш да живееш без видения.

Целуваш ме, защото ме позна.

Безплътно ме обичаш, а си тленна.

 

Дълбоко вътре пламък си и носиш

червена жар. Разливаш се в искри.

Сърцето ти ме иска. Зов си.

Разрязан нар. Кървящо. И тръпчи...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??