Нар
Кога съм минал - не разбра в съня си.
Искрите във очите ти лудуват.
Прегръщайки отстъпваше срамът ти.
Прекрасно е, дори насън, да бъдеш влюбен.
Мечтаеш ме, а искаш на мига.
Не можеш да живееш без видения.
Целуваш ме, защото ме позна.
Безплътно ме обичаш, а си тленна.
Дълбоко вътре пламък си и носиш
червена жар. Разливаш се в искри.
Сърцето ти ме иска. Зов си.
Разрязан нар. Кървящо. И тръпчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
