В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините,
в които те видяха своя пристан,
но трепетно минаваха годините,
в които те забравях, а не исках.
Но никнеха след време нови кълнове,
не нарциси, а пролетни кокичета,
в красиво построени бели стълбове,
в които разпознах теб... ...