Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
14.03.2009 г., 9:43 ч.

Нарциси 

  Поезия » Пейзажна
577 0 6

 

В косата ти се разпиляха нарциси,

обречен бях прашеца им да вдишам

и чувствах всички лунни нощи - празници,

и правех всички цветни дни - мистични.

И с медена роса полях градините,

в които те видяха своя пристан,

но трепетно минаваха годините,

в които те забравях, а не исках.

Но никнеха след време нови кълнове,

не нарциси, а пролетни кокичета,

в красиво построени бели стълбове,

в които разпознах теб...

моето момиче.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??