В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините,
в които те видяха своя пристан,
но трепетно минаваха годините,
в които те забравях, а не исках.
Но никнеха след време нови кълнове,
не нарциси, а пролетни кокичета,
в красиво построени бели стълбове,
в които разпознах теб...
моето момиче.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
