18 дек. 2011 г., 22:42

Нарече ме... 

  Поэзия » Любовная
1683 1 39

"Нарече ме слънце..."

                          Kadife

Ти "Слънце" ме нарече. И изгрях.
А облаците в миг се разпиляха.
Стопи се и бездомният ми страх –
(врабче, намерило подслон под стряха).

Ти "Цвете" ме нарече. Разцъфтях.
Сезоните покълваха във мене.
Готова бях да стъпя даже в грях –
(че той ми беше сякаш до колене).

"Светулка" ме нарече. Засиях –
над житни ниви, грейнали в позлата...

 

След всичките вълшебства осъзнах,
че в Любовта се раждат чудесата.


© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??