Dec 18, 2011, 10:42 PM

Нарече ме...

  Poetry » Love
1.9K 1 39

"Нарече ме слънце..."

                          Kadife

Ти "Слънце" ме нарече. И изгрях.
А облаците в миг се разпиляха.
Стопи се и бездомният ми страх –
(врабче, намерило подслон под стряха).

Ти "Цвете" ме нарече. Разцъфтях.
Сезоните покълваха във мене.
Готова бях да стъпя даже в грях –
(че той ми беше сякаш до колене).

"Светулка" ме нарече. Засиях –
над житни ниви, грейнали в позлата...

 

След всичките вълшебства осъзнах,
че в Любовта се раждат чудесата.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...