Нарече ме...
"Нарече ме слънце..."
Kadife
Ти "Слънце" ме нарече. И изгрях.
А облаците в миг се разпиляха.
Стопи се и бездомният ми страх –
(врабче, намерило подслон под стряха).
Ти "Цвете" ме нарече. Разцъфтях.
Сезоните покълваха във мене.
Готова бях да стъпя даже в грях –
(че той ми беше сякаш до колене).
"Светулка" ме нарече. Засиях –
над житни ниви, грейнали в позлата...
След всичките вълшебства осъзнах,
че в Любовта се раждат чудесата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
