Изписах на нозете си
молитва за сбъдване,
та отдето да мина,
все да се случва
чудо невиждано
и зла орисия
по теб да не ходи!
Топнах ръцете си
в слънчови пазви,
та всичко,
дето да пипна -
нека халал да е -
все благодат да ти носи!
Вдишах Балкана
в мъглявите зарани -
да ти въздъхна свежест -
леко да ти е по пладне!
Целунах устата си
с трендафил червен
и уханен!
Ако и теб те целуна...
(горко ти!)
сън да не те хваща!
Изтипосах на рамото си
крадливата врана
и те посочих...
Нарекох те: Мой да си!
И през девет баира да идеш,
пак при мен
да те връщат!
Нека ми!
© Миглена Цветкова Все права защищены
Нека да ти е...