Българско наричане

4 июл. 2018 г., 04:03

Поэзия » Философская

533 2 3

Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.

Със сълзи чисти, пита ще замеся
и в нея ще положа любовта,
онази родовата ни, орисана,
дошла от древността със светлина.

И тихо ще продумам живи думи,
що въглени са палещи жарта,
та ясно да проблеснат бели друми,
с живецът даващ вярата в света.

"Да бъда силна, Боже, но смирена,
че Силата не струва без Добро
а без Доброто, Силата смалена е,
надмощие превърнало се в зло.

Да пазя обичта към род покрусен,
към коренът ми български суров.
Да помня песента – народна памет,
човеците що свързва на хоро.

И нека още, с думите си благи,
езикът ни най-мъдър съхраня,
че извор той е, коренът що слави,
пребъдващ като Истина една!“

/по „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео/

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2018-07-05T09:04:11+03:00

Харесах!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-07-05T08:56:42+03:00

Прекрасно усещане носи стихотворението ти, Танче. Благодаря.❤
генек (Георги Коновски)

2018-07-04T11:09:57+03:00

Хубаво...