tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
4.07.2018 г., 4:03 ч.

Българско наричане 

  Поезия » Философска
541 2 3

Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.

 

Със сълзи чисти, пита ще замеся
и в нея ще положа любовта,
онази родовата ни, орисана,
дошла от древността със светлина.

 

И тихо ще продумам живи думи,
що въглени са палещи жарта,
та ясно да проблеснат бели друми,
с живецът даващ вярата в света.

 

"Да бъда силна, Боже, но смирена,
че Силата не струва без Добро
а без Доброто, Силата смалена е,
надмощие превърнало се в зло.

 

Да пазя обичта към род покрусен,
към коренът ми български суров.
Да помня песента – народна памет,
човеците що свързва на хоро.

 

И нека още, с думите си благи,
езикът ни най-мъдър съхраня,
че извор той е, коренът що слави,
пребъдващ като Истина една!“

 

© Таня Мезева Всички права запазени

/по „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??