Българско наричане
Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.
Със сълзи чисти, пита ще замеся
и в нея ще положа любовта,
онази родовата ни, орисана,
дошла от древността със светлина.
И тихо ще продумам живи думи,
що въглени са палещи жарта,
та ясно да проблеснат бели друми,
с живецът даващ вярата в света.
"Да бъда силна, Боже, но смирена,
че Силата не струва без Добро
а без Доброто, Силата смалена е,
надмощие превърнало се в зло.
Да пазя обичта към род покрусен,
към коренът ми български суров.
Да помня песента – народна памет,
човеците що свързва на хоро.
И нека още, с думите си благи,
езикът ни най-мъдър съхраня,
че извор той е, коренът що слави,
пребъдващ като Истина една!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
