slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
2 янв. 2020 г., 00:27

Нарисува ми душата 

  Поэзия » Философская
1106 1 4

Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук,
остава пръчка във ръката.
и животът е живот напук
на оная, старата с косата.
Трапезите препълнени с храна,
а душата никой не я пита.
И става скитница от самота
с овехтяла дреха на мечтата.
И носи се камбанен звън,
заря и пукот на шампанско.
От студ бедняк умира вън
и ангели го водят в небесата.
Така рисуваме си светли дни -
като мираж на пътник сред пустиня.
Духна вятър, свещица угаси
и душата тъжна си замина!

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви от сърце за отзивите
  • Да, вярна картина на съвременната действителност. Така е било, така е и сега. А може, по иначе може, но...Бог знае само, кога нещата ще се променят. Поздравления!
  • "Така е устроен светът -
    да шевства вярата на сития."

    Уви, такава е печалната истина. ЧНГ, Слава! Да е здрава и щастлива!
  • Много ми хареса.
Предложения
: ??:??