slaveja123 (Слава Костадинова)
189 327
2 ene 2020, 0:27

Нарисува ми душата 

  Poesía » Filosófica
1091 1 4

Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук,
остава пръчка във ръката.
и животът е живот напук
на оная, старата с косата.
Трапезите препълнени с храна,
а душата никой не я пита.
И става скитница от самота
с овехтяла дреха на мечтата.
И носи се камбанен звън,
заря и пукот на шампанско.
От студ бедняк умира вън
и ангели го водят в небесата.
Така рисуваме си светли дни -
като мираж на пътник сред пустиня.
Духна вятър, свещица угаси
и душата тъжна си замина!

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви от сърце за отзивите
  • Да, вярна картина на съвременната действителност. Така е било, така е и сега. А може, по иначе може, но...Бог знае само, кога нещата ще се променят. Поздравления!
  • "Така е устроен светът -
    да шевства вярата на сития."

    Уви, такава е печалната истина. ЧНГ, Слава! Да е здрава и щастлива!
  • Много ми хареса.
Propuestas
: ??:??