Нарисува ми душата
Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук,
остава пръчка във ръката.
и животът е живот напук
на оная, старата с косата.
Трапезите препълнени с храна,
а душата никой не я пита.
И става скитница от самота
с овехтяла дреха на мечтата.
И носи се камбанен звън,
заря и пукот на шампанско.
От студ бедняк умира вън
и ангели го водят в небесата.
Така рисуваме си светли дни -
като мираж на пътник сред пустиня.
Духна вятър, свещица угаси
и душата тъжна си замина!
© Слава Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви от сърце за отзивите
-
Да, вярна картина на съвременната действителност. Така е било, така е и сега. А може, по иначе може, но...Бог знае само, кога нещата ще се променят. Поздравления!
-
"Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития."
Уви, такава е печалната истина. ЧНГ, Слава! Да е здрава и щастлива! -
Много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
