7 авг. 2006 г., 20:55

Нарисувах твоята усмивка

938 0 10


 

Четейки “Листенца”

на Донърджак

 

Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка-
втъкавайки и ритъма си тих.


Описах още и съдбовен миг,
вплел ни двамата в обичане,
за да стигнем радостния вик,
който го приехме и за вричане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко, което казваш Златке, е израз на великата ти добронамереност, което ти прави чест, а за да се постигне твоето пожелание обществото ще трябва още да зрее. Но защо поетите не работят в тази насока?
    Поздрав!
  • Здравей, Славея! Добре дошла!
    Поздрави!
  • И не спирам да рисувам
    с пламъка на нашта тишина,
    а когато те сънувам,
    я кантовам с ведрина.

    Онзи миг - за нас съдбовен,
    с перото преповтарям
    и в мотива ни - основен,
    тема нова аз отварям.
  • Ако визираш конкретно субекта в стиха ти - не, не зная.
    А по принцип - много любов, поглед в една посока и искреност.
  • Наистина ме изпълва добронамерена завист към обекта. Бъдете осъществена реалност.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...