Aug 7, 2006, 8:55 PM

Нарисувах твоята усмивка

  Poetry
931 0 10


 

Четейки “Листенца”

на Донърджак

 

Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка-
втъкавайки и ритъма си тих.


Описах още и съдбовен миг,
вплел ни двамата в обичане,
за да стигнем радостния вик,
който го приехме и за вричане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко, което казваш Златке, е израз на великата ти добронамереност, което ти прави чест, а за да се постигне твоето пожелание обществото ще трябва още да зрее. Но защо поетите не работят в тази насока?
    Поздрав!
  • Здравей, Славея! Добре дошла!
    Поздрави!
  • И не спирам да рисувам
    с пламъка на нашта тишина,
    а когато те сънувам,
    я кантовам с ведрина.

    Онзи миг - за нас съдбовен,
    с перото преповтарям
    и в мотива ни - основен,
    тема нова аз отварям.
  • Ако визираш конкретно субекта в стиха ти - не, не зная.
    А по принцип - много любов, поглед в една посока и искреност.
  • Наистина ме изпълва добронамерена завист към обекта. Бъдете осъществена реалност.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...