MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
7 ago 2006, 20:55

Нарисувах твоята усмивка 

  Poesía
776 0 10


 

Четейки “Листенца”

на Донърджак

 

Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка-
втъкавайки и ритъма си тих.


Описах още и съдбовен миг,
вплел ни двамата в обичане,
за да стигнем радостния вик,
който го приехме и за вричане.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко, което казваш Златке, е израз на великата ти добронамереност, което ти прави чест, а за да се постигне твоето пожелание обществото ще трябва още да зрее. Но защо поетите не работят в тази насока?
    Поздрав!
  • Здравей, Славея! Добре дошла!
    Поздрави!
  • И не спирам да рисувам
    с пламъка на нашта тишина,
    а когато те сънувам,
    я кантовам с ведрина.

    Онзи миг - за нас съдбовен,
    с перото преповтарям
    и в мотива ни - основен,
    тема нова аз отварям.
  • Ако визираш конкретно субекта в стиха ти - не, не зная.
    А по принцип - много любов, поглед в една посока и искреност.
  • Наистина ме изпълва добронамерена завист към обекта. Бъдете осъществена реалност.
  • Пожеланието ти е великолепно, Златке! Но даваш ли си сметка какво трябва да стане, за да се изпълни?
    Поздрав!
  • Нарисува моята усмивка,
    после я описа в стих,
    а в къдрицата игрива
    вплете ритъма си тих.

    А в мига красив,съдбовен
    вплетоха се нашите души.
    Той за нас е път вековен,
    че вървим по него аз и ти.
  • вплел ни двамата в обичане,

    Всекиму такава плетеница, Валери. Много копнежно звучи.
  • От него и от мен - за хитрата Мери!
  • Както на него, така и на теб...
Propuestas
: ??:??