Нарисувах твоята усмивка

Поезия

934 0 10

Четейки “Листенца”

на Донърджак

Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка-
втъкавайки и ритъма си тих.

Описах още и съдбовен миг,
вплел ни двамата в обичане,
за да стигнем радостния вик,
който го приехме и за вричане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

MOJSEI (Валери Рибаров)

Всичко, което казваш Златке, е израз на великата ти добронамереност, което ти прави чест, а за да се постигне твоето пожелание обществото ще трябва още да зрее. Но защо поетите не работят в тази насока?
Поздрав!

2006-08-07T23:14:58+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей, Славея! Добре дошла!
Поздрави!

2006-08-07T23:11:51+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

И не спирам да рисувам
с пламъка на нашта тишина,
а когато те сънувам,
я кантовам с ведрина.

Онзи миг - за нас съдбовен,
с перото преповтарям
и в мотива ни - основен,
тема нова аз отварям.

2006-08-07T23:08:42+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Ако визираш конкретно субекта в стиха ти - не, не зная.
А по принцип - много любов, поглед в една посока и искреност.

2006-08-07T23:04:32+03:00
Славея (Славея Гарова)

Наистина ме изпълва добронамерена завист към обекта. Бъдете осъществена реалност.

2006-08-07T22:49:57+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0