Нарисувай ме с мълчаливи усмивки,
не с четки и с цветни бои.
Нарисувай ме както рисуват се огризки
на парче душа, която боли.
Нарисувай ме такава тъжна,
тъгата в очите ми личи,
с осанка наситено черна и наситено бяла,
и с туй сърце в гърди, което не тупти.
Нарисувай ме такава истинска, нецяла.
Нарисувай ме като тишина на някой отминал спомен,
където всичко е прах
и не може вече никой да твори.