19.06.2019 г., 7:40

Нарисувай ме

1K 0 2

Нарисувай ме с мълчаливи усмивки,

не с четки и с цветни бои.

Нарисувай ме както рисуват се огризки

на парче душа, която боли.

 

Нарисувай ме такава тъжна,

тъгата в очите ми личи,

с осанка наситено черна и наситено бяла,

и с туй сърце в гърди, което не тупти.

 

Нарисувай ме такава истинска, нецяла.

Нарисувай ме като тишина на някой отминал спомен,

където всичко е прах

и не може вече никой да твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nadya Todorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...