Художнико, нарисувай ми тъга.
С плачещи очи и устни тихи.
С тъмен залез цвят коса.
С изморени ръце, с ранено сърце.
Тънка снага, художнико, дай ѝ, гола я остави.
С молив остър, тъмносив графит я нарисувай, смутена в тъмното да се изгуби.
© Пламена Христова Все права защищены