21 июл. 2021 г., 22:03

Нарисувано

556 2 7

Рисуваш черно-бели реалности

силуети  на несбъднати копнежи и желания.

Щриховаш и напластяваш сенките,

а моливът дълбае контури в душата.

Матираш всичко наоколо,

но една гореща сълза запалва огън.

Овъглените ти ръце не могат да спрат вятъра,

подхванал почти невидимите останки.

 

Тишината се спуска и нежно покрива всичко.

Затварям очи и разпервам ръце,

оставям се на безвремието.

 

Някъде отъд хоризонта,

няколко изгорели парчета

започват свой живот,

танцувайки със случайността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Сенилга! Приятно ми е да те видя тук.
  • очень пластично!
  • По-скоро пълната липса или присъствие на цвят в ахроматичните. Крайности
    Благодаря ти, Миночка!
  • Винаги черното се преплита в бялото и се пораждат цветовете, за да ни напомнят за дъгата! Много, много е добро!
  • Благодаря!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...