21 jul 2021, 22:03

Нарисувано

  Poesía
558 2 7

Рисуваш черно-бели реалности

силуети  на несбъднати копнежи и желания.

Щриховаш и напластяваш сенките,

а моливът дълбае контури в душата.

Матираш всичко наоколо,

но една гореща сълза запалва огън.

Овъглените ти ръце не могат да спрат вятъра,

подхванал почти невидимите останки.

 

Тишината се спуска и нежно покрива всичко.

Затварям очи и разпервам ръце,

оставям се на безвремието.

 

Някъде отъд хоризонта,

няколко изгорели парчета

започват свой живот,

танцувайки със случайността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© SMooth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Сенилга! Приятно ми е да те видя тук.
  • очень пластично!
  • По-скоро пълната липса или присъствие на цвят в ахроматичните. Крайности
    Благодаря ти, Миночка!
  • Винаги черното се преплита в бялото и се пораждат цветовете, за да ни напомнят за дъгата! Много, много е добро!
  • Благодаря!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...