21 jul 2021, 22:03

Нарисувано

  Poesía
559 2 7

Рисуваш черно-бели реалности

силуети  на несбъднати копнежи и желания.

Щриховаш и напластяваш сенките,

а моливът дълбае контури в душата.

Матираш всичко наоколо,

но една гореща сълза запалва огън.

Овъглените ти ръце не могат да спрат вятъра,

подхванал почти невидимите останки.

 

Тишината се спуска и нежно покрива всичко.

Затварям очи и разпервам ръце,

оставям се на безвремието.

 

Някъде отъд хоризонта,

няколко изгорели парчета

започват свой живот,

танцувайки със случайността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© SMooth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Сенилга! Приятно ми е да те видя тук.
  • очень пластично!
  • По-скоро пълната липса или присъствие на цвят в ахроматичните. Крайности
    Благодаря ти, Миночка!
  • Винаги черното се преплита в бялото и се пораждат цветовете, за да ни напомнят за дъгата! Много, много е добро!
  • Благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...