21.07.2021 г., 22:03

Нарисувано

555 2 7

Рисуваш черно-бели реалности

силуети  на несбъднати копнежи и желания.

Щриховаш и напластяваш сенките,

а моливът дълбае контури в душата.

Матираш всичко наоколо,

но една гореща сълза запалва огън.

Овъглените ти ръце не могат да спрат вятъра,

подхванал почти невидимите останки.

 

Тишината се спуска и нежно покрива всичко.

Затварям очи и разпервам ръце,

оставям се на безвремието.

 

Някъде отъд хоризонта,

няколко изгорели парчета

започват свой живот,

танцувайки със случайността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SMooth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Сенилга! Приятно ми е да те видя тук.
  • очень пластично!
  • По-скоро пълната липса или присъствие на цвят в ахроматичните. Крайности
    Благодаря ти, Миночка!
  • Винаги черното се преплита в бялото и се пораждат цветовете, за да ни напомнят за дъгата! Много, много е добро!
  • Благодаря!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...