Jul 21, 2021, 10:03 PM

Нарисувано

  Poetry
557 2 7

Рисуваш черно-бели реалности

силуети  на несбъднати копнежи и желания.

Щриховаш и напластяваш сенките,

а моливът дълбае контури в душата.

Матираш всичко наоколо,

но една гореща сълза запалва огън.

Овъглените ти ръце не могат да спрат вятъра,

подхванал почти невидимите останки.

 

Тишината се спуска и нежно покрива всичко.

Затварям очи и разпервам ръце,

оставям се на безвремието.

 

Някъде отъд хоризонта,

няколко изгорели парчета

започват свой живот,

танцувайки със случайността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© SMooth All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Сенилга! Приятно ми е да те видя тук.
  • очень пластично!
  • По-скоро пълната липса или присъствие на цвят в ахроматичните. Крайности
    Благодаря ти, Миночка!
  • Винаги черното се преплита в бялото и се пораждат цветовете, за да ни напомнят за дъгата! Много, много е добро!
  • Благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...