17 янв. 2008 г., 19:58

Наркоман

1.1K 0 6

Строени в редица, наркоманни бригадири,

в юмрук ръката си стиснете, всяка вена да се види.

Бодете горящо, неспящо, немито, сърдито,

с поглед бездушен, въздушен, чуплив, пресметлив.

 

Приятел в беда - е приятел наистина,

но приятел с трева, те боде ненаситно.

Набити, навити, леки и крехки,

острите мостри - гъвкави, меки.

 

Понякога от  това ме хваща страх...

Понякога ми се приисква да не бях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...