17.01.2008 г., 19:58

Наркоман

1.1K 0 6

Строени в редица, наркоманни бригадири,

в юмрук ръката си стиснете, всяка вена да се види.

Бодете горящо, неспящо, немито, сърдито,

с поглед бездушен, въздушен, чуплив, пресметлив.

 

Приятел в беда - е приятел наистина,

но приятел с трева, те боде ненаситно.

Набити, навити, леки и крехки,

острите мостри - гъвкави, меки.

 

Понякога от  това ме хваща страх...

Понякога ми се приисква да не бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...