Строени в редица, наркоманни бригадири,
в юмрук ръката си стиснете, всяка вена да се види.
Бодете горящо, неспящо, немито, сърдито,
с поглед бездушен, въздушен, чуплив, пресметлив.
Приятел в беда - е приятел наистина,
но приятел с трева, те боде ненаситно.
Набити, навити, леки и крехки,
острите мостри - гъвкави, меки.
Понякога от това ме хваща страх...
Понякога ми се приисква да не бях...
© Милица Игнатова Всички права запазени
Както казва един плакат с анонимен автор "Дрога? Не, мерси! Живей живота си!"...