Строени в редица, наркоманни бригадири,
в юмрук ръката си стиснете, всяка вена да се види.
Бодете горящо, неспящо, немито, сърдито,
с поглед бездушен, въздушен, чуплив, пресметлив.
Приятел в беда - е приятел наистина,
но приятел с трева, те боде ненаситно.
Набити, навити, леки и крехки,
острите мостри - гъвкави, меки.
Понякога от това ме хваща страх...
Понякога ми се приисква да не бях...
© Милица Игнатова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
