13 сент. 2014 г., 21:17  

Наръчник по живеене

892 0 7
Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.

 

Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?

 

Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да се вдигаш без да ставашзадминала поредния си влак.

 

Отваряш пътеписа на живота,а в него чужди думи те зоват –но опитът не може да е опитщом сам не си жигосал свойта плът.

 

По белезите знаеш, че си падал,по бръчките личи, че си живял,по топлата усмивка – че си давал,по грубите пети – че си вървял.

 

По тялото прочитай редовете,когато си на дъното – мълчи!Във тъмното душата ти ще светиза този, който може да чете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...