Sep 13, 2014, 9:17 PM  

Наръчник по живеене

  Poetry » Love
893 0 7
Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.

 

Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?

 

Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да се вдигаш без да ставашзадминала поредния си влак.

 

Отваряш пътеписа на живота,а в него чужди думи те зоват –но опитът не може да е опитщом сам не си жигосал свойта плът.

 

По белезите знаеш, че си падал,по бръчките личи, че си живял,по топлата усмивка – че си давал,по грубите пети – че си вървял.

 

По тялото прочитай редовете,когато си на дъното – мълчи!Във тъмното душата ти ще светиза този, който може да чете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...