13.09.2014 г., 21:17  

Наръчник по живеене

884 0 7
Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.

 

Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?

 

Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да се вдигаш без да ставашзадминала поредния си влак.

 

Отваряш пътеписа на живота,а в него чужди думи те зоват –но опитът не може да е опитщом сам не си жигосал свойта плът.

 

По белезите знаеш, че си падал,по бръчките личи, че си живял,по топлата усмивка – че си давал,по грубите пети – че си вървял.

 

По тялото прочитай редовете,когато си на дъното – мълчи!Във тъмното душата ти ще светиза този, който може да чете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...