melian4eto (Деси)
77 16
13.09.2014 г., 21:17 ч.  

Наръчник по живеене 

  Поезия » Любовна
552 0 7
Пътеките си в сънища сънуваш.
Очите му те следват във нощта.
Печелейки ще трябва да загубиш –
понякога дори и същността.

 

Посоките са много и неясни,
промяната е утре, не преди.
Когато на душата и е тясно –
дали ще се реши да полети?

 

Рушиш се и от нищо се създаваш
със вярата, че той ще стане прах,
че може да се вдигаш без да ставаш
задминала поредния си влак.

 

Отваряш пътеписа на живота,
а в него чужди думи те зоват –
но опитът не може да е опит
щом сам не си жигосал свойта плът.

 

По белезите знаеш, че си падал,
по бръчките личи, че си живял,
по топлата усмивка – че си давал,
по грубите пети – че си вървял.

 

По тялото прочитай редовете,
когато си на дъното – мълчи!
Във тъмното душата ти ще свети
за този, който може да чете.

 

© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??