31 мар. 2020 г., 17:06

Насаме

698 0 0

Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом.
После ще бягат децата ми,
а сега единия рог на луната
се счупи в пресъхналия кладенец,
от който някога мама
миеше нозете си.
Свърши се, мой дом.
Не поглеждам назад,
за да не видя как плачат стъклата ти,
а уж ги измих за последно,
та да се усмихнат очите ти, мой дом,
да са усмихнати, докато се върна
в някое циганско лято,
но сега си отивам, мой дом,

пуст е прагът и розите умряха,
когато небето се разплака
над новата могилка
до тази на баща ми.
Отивам си мой дом.
По прашната улица,
която води навсякъде,
но не и обратно,
докато не дойде циганско лято.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...