Насаме с душата си...
Насаме с душата си оставам...
За какво ли още ще ме пита?!
Неин дом съм, който обитава
от години – в него е честита!
Ето, пак ми смига закачливо!...
Сгоден случай аз да я попитам:
"Дълго с мен живяла си щастливо –
след смъртта си с теб ли ще отлитна?!"
"Че съм твоят "Аз" не ще забравя–
няма днес души недосетливи!
Пламъци в сърцата ще оставя –
вечно с този огън да сме живи!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
