mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
1.05.2012 г., 19:38 ч.

Насаме с душата си... 

  Поезия » Философска
588 0 5

Насаме с душата си оставам...

За какво ли още ще ме пита?!

Неин дом съм, който обитава

от години – в него е честита!

 

Ето, пак ми смига закачливо!...

Сгоден случай аз да я попитам:

"Дълго с мен живяла си щастливо –

след смъртта си с теб ли ще отлитна?!"

 

"Че съм твоят "Аз" не ще забравя–

няма днес души недосетливи!

Пламъци в сърцата ще оставя –

вечно с този огън да сме живи!"

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??