Насаме с душата си...

May 1, 2012, 7:38 PM

Poetry » Phylosophy

579 0 5

Насаме с душата си оставам...

За какво ли още ще ме пита?!

Неин дом съм, който обитава

от години – в него е честита!

Ето, пак ми смига закачливо!...

Сгоден случай аз да я попитам:

"Дълго с мен живяла си щастливо –

след смъртта си с теб ли ще отлитна?!"

"Че съм твоят "Аз" не ще забравя–

няма днес души недосетливи!

Пламъци в сърцата ще оставя –

вечно с този огън да сме живи!"

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valia1771 (Ивон)

2012-05-02T09:23:53+03:00

Хубаво е да си в хармония с душата си! Харесах!
velikataniki (Николина Милева)

2012-05-02T09:22:04+03:00

нека,поздрав
elenasim1 (Елeна)

2012-05-02T08:25:58+03:00

Докосващо и силно... Поздрав, Мариан!
fervor (fervor)

2012-05-02T08:14:46+03:00

Харесах!Поздрав, Мариан!
Eia (Росица Танчева)

2012-05-01T21:59:25+03:00

"Пламъци в сърцата ще оставя –
вечно с този огън да сме живи!"
За да те има...
Много ми хареса!