Насаме с душата си оставам...
За какво ли още ще ме пита?!
Неин дом съм, който обитава
от години – в него е честита!
Ето, пак ми смига закачливо!...
Сгоден случай аз да я попитам:
"Дълго с мен живяла си щастливо –
след смъртта си с теб ли ще отлитна?!"
"Че съм твоят "Аз" не ще забравя–
няма днес души недосетливи!
Пламъци в сърцата ще оставя –
вечно с този огън да сме живи!"
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
