21 июл. 2006 г., 10:52

Насаме с телефон

Поэзия » Любовная

1.8K 1 19

Телефонът ми мълчи.
Защо ли?
Разтопих го с погледа си втренчен.
Стоя до него, чакам и се моля...
Да не си забравил номера ми вече?
Трябва да изляза,
а не мога.
Ами ако звъннеш и ме няма?
Тихичко се моля аз на Бога -
Нека се обадиш, нека!
Трябва!
Трябва да ме чуеш и да дойдеш,
толкова любов съм насъбрала...
Телефонът ми звъни...
О, грешка...
Отсреща пак погрешно са избрали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fitipalti (Евита)

Много хубав стих. Подсещаш ме,когато бях по-малка как майка ми бързаше да се преберем от пазар да не би татко да звънне дакато ни няма... Страхотна си!

2010-01-19T11:22:11+02:00
mirkabary (Мирка Ненкова)

още една прекрасна творба !!! Поздравления !!!

2009-09-22T18:50:44+03:00
V_a_n_q (Истинска)

Ех,толкова познато!!

2008-01-05T16:58:12+02:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хубаво е!Много!

2007-03-16T21:35:46+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Пишеш много хубаво, Мая! Поздрави!

2006-08-01T18:10:22+03:00