Jul 21, 2006, 10:52 AM

Насаме с телефон

Poetry » Love

1.8K 1 19

Телефонът ми мълчи.
Защо ли?
Разтопих го с погледа си втренчен.
Стоя до него, чакам и се моля...
Да не си забравил номера ми вече?
Трябва да изляза,
а не мога.
Ами ако звъннеш и ме няма?
Тихичко се моля аз на Бога -
Нека се обадиш, нека!
Трябва!
Трябва да ме чуеш и да дойдеш,
толкова любов съм насъбрала...
Телефонът ми звъни...
О, грешка...
Отсреща пак погрешно са избрали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fitipalti (Евита)

Много хубав стих. Подсещаш ме,когато бях по-малка как майка ми бързаше да се преберем от пазар да не би татко да звънне дакато ни няма... Страхотна си!

2010-01-19T11:22:11+02:00
mirkabary (Мирка Ненкова)

още една прекрасна творба !!! Поздравления !!!

2009-09-22T18:50:44+03:00
V_a_n_q (Истинска)

Ех,толкова познато!!

2008-01-05T16:58:12+02:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хубаво е!Много!

2007-03-16T21:35:46+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Пишеш много хубаво, Мая! Поздрави!

2006-08-01T18:10:22+03:00