21.07.2006 г., 10:52 ч.

Насаме с телефон 

  Поезия » Любовна
1498 1 19

Телефонът ми мълчи.
Защо ли?
Разтопих го с погледа си втренчен.
Стоя до него, чакам и се моля...
Да не си забравил номера ми вече?
Трябва да изляза,
а не мога.
Ами ако звъннеш и ме няма?
Тихичко се моля аз на Бога -
Нека се обадиш, нека!
Трябва!
Трябва да ме чуеш и да дойдеш,
толкова любов съм насъбрала...
Телефонът ми звъни...
О, грешка...
Отсреща пак погрешно са избрали.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??