21.07.2006 г., 10:52

Насаме с телефон

Поезия » Любовна

1.8K 1 19

Телефонът ми мълчи.
Защо ли?
Разтопих го с погледа си втренчен.
Стоя до него, чакам и се моля...
Да не си забравил номера ми вече?
Трябва да изляза,
а не мога.
Ами ако звъннеш и ме няма?
Тихичко се моля аз на Бога -
Нека се обадиш, нека!
Трябва!
Трябва да ме чуеш и да дойдеш,
толкова любов съм насъбрала...
Телефонът ми звъни...
О, грешка...
Отсреща пак погрешно са избрали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

fitipalti (Евита)

Много хубав стих. Подсещаш ме,когато бях по-малка как майка ми бързаше да се преберем от пазар да не би татко да звънне дакато ни няма... Страхотна си!

2010-01-19T11:22:11+02:00
mirkabary (Мирка Ненкова)

още една прекрасна творба !!! Поздравления !!!

2009-09-22T18:50:44+03:00
V_a_n_q (Истинска)

Ех,толкова познато!!

2008-01-05T16:58:12+02:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хубаво е!Много!

2007-03-16T21:35:46+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Пишеш много хубаво, Мая! Поздрави!

2006-08-01T18:10:22+03:00