Насаме със себе си
НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
Дочакал онзи късен час,
когато,
на пръсти стъпвайки,
нощта преваля,
последните си гости съм изпратил
и духнатата свещ отново паля -
да догори – от музика окъпана,
сред шепота на мислите възкръснали...
И чак, когато утрото настъпи,
фитилът да угасне в мойте пръсти...
В компания на станция забравена
и този пламък,
сякаш омагьосан,
оставам сам със себе си,
избавен
от нуждата до друг да се докосвам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
