12 июл. 2009 г., 14:01

Насаме със себе си 

  Поэзия
820 0 5
НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
Дочакал онзи късен час,
когато,
на пръсти стъпвайки,
нощта преваля,
последните си гости съм изпратил
и духнатата свещ отново паля -
да догори – от музика окъпана,
сред шепота на мислите възкръснали...
И чак, когато утрото настъпи,
фитилът да угасне в мойте пръсти...
В компания на станция забравена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Все права защищены

Предложения
: ??:??