Насаме със себе си

12 jul 2009, 14:01

Poesía

732 0 5

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

Дочакал онзи късен час,

когато,

на пръсти стъпвайки,

нощта преваля,

последните си гости съм изпратил

и духнатата свещ отново паля -

да догори – от музика окъпана,

сред шепота на мислите възкръснали...

И чак, когато утрото настъпи,

фитилът да угасне в мойте пръсти...

В компания на станция забравена

и този пламък,

сякаш омагьосан,

оставам сам със себе си,

избавен

от нуждата до друг да се докосвам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.