НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
Дочакал онзи късен час,
когато,
на пръсти стъпвайки,
нощта преваля,
последните си гости съм изпратил
и духнатата свещ отново паля -
да догори – от музика окъпана,
сред шепота на мислите възкръснали...
И чак, когато утрото настъпи,
фитилът да угасне в мойте пръсти...
В компания на станция забравена
и този пламък,
сякаш омагьосан,
оставам сам със себе си,
избавен
от нуждата до друг да се докосвам...
© Георги Ванчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
