НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
Дочакал онзи късен час,
когато,
на пръсти стъпвайки,
нощта преваля,
последните си гости съм изпратил
и духнатата свещ отново паля -
да догори – от музика окъпана,
сред шепота на мислите възкръснали...
И чак, когато утрото настъпи,
фитилът да угасне в мойте пръсти...
В компания на станция забравена ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up