14 мая 2014 г., 07:55

Насаме със себе си № 5

713 0 1

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №5

Родиха ми се само щерки...
И Господ не ми даде син.
Макар, че бяхме взели мерки,
все да се пробваме до син!

След втората не се надявах,
да съм със мъжко у дома
и името си не оставих,
да се разнася по света!

Но DNK-то си оставих,
а със него и рода,
като мъжкар не се прославих,
но има и зад мен следа!

Не съм се перчил с мъжко чедо,
аз само с роклички живях!
Жени на старост ще ме гледат,
с тях щастието опознах!

Но сега съм с четери внука,
и внучка имам при това!
И те са моята разтуха,
на мен и моята жена!

На тях от днеска се надявам,
чрез тях в света ще продължа,
в ръцете им рода оставям
и благодарнаст им дължа!

Аз внуците си тъй обичам,
каквото искат ще им дам,
при всеки техен повик тичам,
чрез тях щастливец съм голям!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да са ви живи и здрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....