14 мая 2014 г., 07:55

Насаме със себе си № 5

716 0 1

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №5

Родиха ми се само щерки...
И Господ не ми даде син.
Макар, че бяхме взели мерки,
все да се пробваме до син!

След втората не се надявах,
да съм със мъжко у дома
и името си не оставих,
да се разнася по света!

Но DNK-то си оставих,
а със него и рода,
като мъжкар не се прославих,
но има и зад мен следа!

Не съм се перчил с мъжко чедо,
аз само с роклички живях!
Жени на старост ще ме гледат,
с тях щастието опознах!

Но сега съм с четери внука,
и внучка имам при това!
И те са моята разтуха,
на мен и моята жена!

На тях от днеска се надявам,
чрез тях в света ще продължа,
в ръцете им рода оставям
и благодарнаст им дължа!

Аз внуците си тъй обичам,
каквото искат ще им дам,
при всеки техен повик тичам,
чрез тях щастливец съм голям!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да са ви живи и здрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...