14.05.2014 г., 7:55 ч.

Насаме със себе си № 5 

  Поезия » Оди и поеми
508 0 1

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №5

Родиха ми се само щерки...
И Господ не ми даде син.
Макар, че бяхме взели мерки,
все да се пробваме до син!

След втората не се надявах,
да съм със мъжко у дома
и името си не оставих,
да се разнася по света!

Но DNK-то си оставих,
а със него и рода,
като мъжкар не се прославих,
но има и зад мен следа!

Не съм се перчил с мъжко чедо,
аз само с роклички живях!
Жени на старост ще ме гледат,
с тях щастието опознах!

Но сега съм с четери внука,
и внучка имам при това!
И те са моята разтуха,
на мен и моята жена!

На тях от днеска се надявам,
чрез тях в света ще продължа,
в ръцете им рода оставям
и благодарнаст им дължа!

Аз внуците си тъй обичам,
каквото искат ще им дам,
при всеки техен повик тичам,
чрез тях щастливец съм голям!

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да са ви живи и здрави!
Предложения
: ??:??