8 мая 2014 г., 23:32  

Насаме със себе си №67

750 0 0

Със патерици и с бастуни
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!

И днес са дните ни по-сиви!
Забравихме се с радостта!
И сякаш ний  сме по-злобливи...
 Не търсим смисъл  във света.

По-малко дните ни остават.
Не ще сме вечни във света.
Не търсим  още чест и слава,
но мил ни е и нам света!

Но все таки вървим нататък,
с безсилието си напред,
с трохите, с малкия остатък,
без зов за нещо... И ответ!

И търсейки с очи и стави
в тунела малка светлина,
с надежда зло да ни забрави,
но не и нашата злина!

Макар и скарани с живота,
и нас от Смъртта ни е страх!
До край сме впрегнати в хомота...
И аз във него остарях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...