May 8, 2014, 11:32 PM  

Насаме със себе си №67

749 0 0

Със патерици и с бастуни
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!

И днес са дните ни по-сиви!
Забравихме се с радостта!
И сякаш ний  сме по-злобливи...
 Не търсим смисъл  във света.

По-малко дните ни остават.
Не ще сме вечни във света.
Не търсим  още чест и слава,
но мил ни е и нам света!

Но все таки вървим нататък,
с безсилието си напред,
с трохите, с малкия остатък,
без зов за нещо... И ответ!

И търсейки с очи и стави
в тунела малка светлина,
с надежда зло да ни забрави,
но не и нашата злина!

Макар и скарани с живота,
и нас от Смъртта ни е страх!
До край сме впрегнати в хомота...
И аз във него остарях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...