daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
21 апр. 2022 г., 10:00

Нашата болна любов 

  Поэзия » Другая
762 12 28

И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови. 
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, 
на чистия дом не приляга. 
Поглеждам те в профил (отвикнах в анфас) 
и в своя се скривам веднага. 
В душите е хлад, като в есенен ден.
Телата са два силуета —
в теб дреме Ромео, до смърт отегчен. 
А в мен тихо спи Жулиета.
В различна отрова е нашият край —
банална, до болка позната. 
Споделяме кротко семейния рай
и мислим добро за децата.
Но гасне искрата ни. Ние мълчим.
Пиесата вече е друга. 
Колан, вратовръзка... Прическа и грим...
Костюм на съпруг и съпруга. 
Целувка по навик... "Как мина денят?" 
"Чудесно. А твоят, любима?"
Ръждясал от заедност нашият свят,
очаква дълбоката зима. 
Вечерята — топла. Килимът е нов.
Безупречно лъснат е подът. 
Единствено нашата болна любов
отказва от тук да си ходи. 
Мечтае за лудост, за кални следи, 
за рошаво утро в прегръдки,
за мръсни чинии и чисти звезди,
за мъничко близост на глътки...
Усмихваш се сънено. Нищо, че сам
и днес ще си легнеш, съпруже. 
До теб — любовта. Чака лек да й дам, 
та пак да е здрава и нужна.
Навярно не ще й намерим мехлем. 
Студът е коварна зараза.

Очаква ни сресан поредният ден, 
изгладен и спретнат. Но празен. 

© Пепа Петрунова Все права защищены

Свързани произведения
Разказва семейното легло
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
Поэзия » Любовная
Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...
  1185  5  15 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Аплодисменти!!!
  • Поздрави и благодарности за хубавите думи!
  • Аплодирам те! Твориш чудесно!
  • Браво!!!
  • Аз благодаря, че прочетохте!
  • Преживяно и мнооого познато. А аз се научих да гледам напред.Поздравления!
  • Браво!... Благодаря за споделеното!... Поздравления!
  • Ами значи имаме формулата 😄
  • и мляко с ориз за десерт - от там почва любовта, като свърши ориза
  • Абе за всичко друго има време, ма не и за любов, пуста идилия 🤦‍♀️Ти на разпуканата печена чушка се беше предала, аз сега на твоите с ориз капитулирам 😜 Отивам да готвя!
  • Монархична семейна идилия - така ми прозвуча, щото как иначе прическа и грим, а "Безупречно лъснат е подът." Но от друга страна какви мопове има - казваш Сезам, измий чиниите, че ме боли глава! Сири, сготви чушки пълнени с ориз! И докато ти опъват силикона настава един студ в отношенията..Благодаря за поезията, Крейзи
  • Зарадвахте ме с думите си, момичета
  • Много ми хареса! Непременно Я заведете при специалист и Я излекувайте!
  • Пеп, страхотно!
  • Пеп, страхотно!
  • ”Мечтае за лудост, за кални следи,
    за рошаво утро в прегръдки,
    за мръсни чинии и чисти звезди,
    за мъничко близост на глътки...”
    Прекрасно е!🌹
    Усмихваш ме, Пепи!☺
    Благодаря ти!
  • Зависи винаги от двамата, един пазител на чистите семейни чувства не е достатъчен. Но винаги започва от този, когото повече го боли. И от по-отговорния.😍
  • Аз благодаря! Мери, още когато за пръв път го прочетох, ме жегна едно неприятно познато чувство - на навлизане в коловоза на сивото ежедневие, на роли и любезности по навик. Тъжно ми е и колкото и примирено да звуча в стихотворението, ми се ще да се боря срещу това... Дано има надежда
  • Това се казва Поезия!!!👏 Нима моето стихотворение те вдъхнови?!Останах приятно учудена, Пепи! 😍Какъв прекрасен урок по мечти на истинската любов си ни дала в този
    "ръждясал от заедност" свят:👍

    "Мечтае за лудост, за кални следи,
    за рошаво утро в прегръдки,
    за мръсни чинии и чисти звезди,
    за мъничко близост на глътки"!!!

    Ръкопляскам ти с цялото възхищение, на което съм способна, миличка!👏🤗😘
  • Отново ме вдъхнови, Пепи! Онтово... Благодаря!
  • Настръхнах и ми загорча от тази болна любов. Поздравления!!!
  • Чудесно казано и до болка реалистично! Браво!
  • Е, като човек с 42-годишна връзка... Какво да ти кажа, това е
    Просто единият не издържа на постоянния огън. Знам го
  • Благодаря ви! Така е, Вале, но е толкова тъжно само хлад да остане там, където е горял бурният огън. Иска ми се да не е неизбежно.
  • Не може да живеем постоянно в бурен огън, ще изгорим, Пепи, разрушаващо е
    Не че не ни се иска.
  • Чудесно.
  • Браво!
Предложения
: ??:??